Р Е Ш Е Н И Е

 

№90/13.4.2018г.                      гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   трети административен     състав

На  двадесет и трети  март                                                 2018 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                              

Секретар  Р. Танкова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия В.Драганов

Административно дело № 59  по описа на 2018 година.

          За да се произнесе, взе предвид следното:         

         Производството по делото е  образувано  по жалба на С.Р.И. с ЕГН ********** ***  и адрес за призоваване  гр.Ямбол, ул.“Н.П.” № 2, против принудителна административна мярка, обективирана  в  Констативен протокол № 003164 от 14.02.2018г., съставен от Г.М. - инспектор в ОП „Платени зони за паркиране“ при Община Ямбол, с която ППС с рег. № У****АТ, марка “О.“ е принудително задържано с техническо средство тип „скоба“, на осн. чл. 167, ал.2, т.2 от ЗДвП.

         В жалбата се сочи, че наложена ПАМ е незаконосъобразна, като се оспорва компетентността на издалия констативния протокол, както и наличието на законовите предпоставки за налагане на процесната мярка. Оспорващия сочи, че дори да се приеме паркиране от  негова страна на управлявания автомобил в обхвата на синя зона, то това паркиране е било за кратко време, поради което наложената мярка не е съобразена с основни принципи в административния процес. Прави се искане за отмяна на принудителното задържане, както и на разпореждането за заплащане на такса в размер на 20 лева, за сваляне на техническото средство.

         В съдебно заседание оспорващия редовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител адв. К. от АК-Ямбол, която поддържа жалбата и направеното  искане. Сочи за недоказано по безспорен начин, че оспорващия е паркирал в синя зона, тъй като такова наименование, използвано в констативния протокол, паркинг „п.р.” няма в нормативните документи, регламентиращи обособените сини зони на територията на Община Ямбол. Дори да се приеме, че И. е паркирал в синя зона, за което е следвало да бъде таксуван, то не е доказано по безспорен начин кое от трите лица на длъжност „инспектор”, видно от представените документи, действащи в екип, е сложило скобата на автомобила. Предвид липсата на представени трудови договори и представяне само на допълнителни споразумения към тях, единият от които е сключен след датата на поставяне на скобата 14-и февруари счита, за недоказано наличието на материална компетентност на лицето, поставило скобата. Твърди, че административният орган не е спазил принципа на съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК, както и задължението си по чл. 35 от АПК да  изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Според процесуалния представител  се касае  за маловажен случай, тъй като престоя е бил кратковременен, поради неотложна необходимост. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на същите.

      Ответната страна - инспектор в ОП „Платени зони за паркиране“ при Община Ямбол Г.М. се явява лично и оспорва жалбата. Сочи, че на  14.02.2018 г. в 14.00 часа заедно с  колегата си Хр. Хр.  установили, че на паркинг между блок 3 на ул. „Р.” до бившето кино „В.” е паркиран л. а. „О.” с рег. № Y****АТ, за който не е заплатена  дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Поради липса от вътрешната страна на предното стъкло на автомобила на поставен касов бон, билет или талон и отрицателен резултат при направената справка дали за автомобила е платена таксата за паркиране със SMS  в 14.07 часа разпоредила принудително задържане на автомобила на жалбоподателя чрез използване на техническо средство „скоба” за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, за което съставила констативен протокол и поставила съобщение на предното стъкло. Твърди, че оспорващия първоначално не желаел да заплати глобата в размер на 20 лева за освобождаване на скобата, но впоследствие е заплатил процесната сума, за което има издаден фискален фиш.

ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите  и изразените становища на страните прие за установено следното:

           На 14.02.2018г. в 14,07 часа  Г.М. инспектор в ОП „Платени зони за паркиране“ при Община Ямбол при изпълнение на служебните си задължения заедно със свой колега констатирали, че автомобил „О.” с рег. № Y****АТ е паркиран на паркинга  между блок 3 на ул. „Р.” и  бившето кино „В.”, непосредствено до заведение „п.р.“, без да е заплатена дължимата такса за кратковременно паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Направени били 5 бр. снимки с фотоапарат, като била поставена и скоба на предното ляво колело на автомобила. Изготвено било и Съобщение № 003164/14.02.2018г., в което било посочено, че е наложена мярка принудително задържане (скоба) съгласно  чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй като не е заплатена дължимата такса по чл. 99, ал. 3 от ЗДВП, което било поставено на предното стъкло на автомобила. м. съставила и  Констативен протокол № 003164/14.02.2018 г., който бил връчен на оспорващия, след заплащане на сумата от 20 лева и  демонтиране на скобата в 14:54 часа.

        По делото са приети като доказателства: Констативен протокол № 003164 от 14.02.2018 г.; Доклад № 3 от 28.02.2018 г. относно жалба по Констативен протокол № 003164 от 14.02.2018 г.; Вътрешни правила за дейността на ОП „Платени зони за паркиране“; Правилник за устройството и дейността на ОП „Платени зони за паркиране“ – бюджетна дейност към Община Ямбол; Заповед № РД/02-00482 от 12.08.2013 г. на Кмета на Община Ямбол; Заповед № РД/02-00038 от 21.01.2016 г. на Кмета на Община Ямбол; Допълнително споразумение № 2 от 15.02.2018 г. към Трудов договор № 94 от 1.08.2016 г. и Длъжностна характеристика за длъжност: инспектор дейност „Платени зони за паркиране“ на Хр. Г. Хр.; Допълнително споразумение № 006 от 2.01.2018 г. към Трудов договор № 93 от 18.10.2013 г. и Длъжностна характеристика за длъжност: инспектор дейност „Платени зони за паркиране“ на Г. Ат. М.; 5 броя снимки, както и заверени копия от фискален бон на ОП „Платени зони за паркиране“ към Община Ямбол от 14.02.2018 г. за платена сума от 20 лв. и  Свидетелство за регистрация част ІІ на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № Y****АТ, със собственици С. Ж. Ив. и С.Р.И..

По искане на оспорващия по делото в качеството на свидетел е разпитан Св. Л. Ан.. Видно от показанията му, същият е собственик на заведение „Ти Амо“, което се намира от южната страна на бл. 3 на ул.“ Р.“ в гр.Ямбол и на процесната дата и час се намирал в пространството между това заведение, заведението „п.р.“ и паркинга. Свидетеля  сочи, че е видял как оспорващия е паркирал процесния автомобил на паркинга, прибягал е покрай него и влязъл в тоалетната на заведение „Ти Амо“. Върнал се след около 5-6 минути, но техническото средство тип „скоба“ вече било поставено на автомобила му от служителите на ОП „Платени зони за паркиране“ при Община Ямбол. Ан. е категоричен, че автомобила  на И. е бил паркиран в обхвата на територията на определената „синя зона“.

 С оглед така установената фактическа обстановка, ЯАС, трети състав  прави следните правни изводи: жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.  Видно от приетото по делото заверено копие от Свидетелство за регистрация част ІІ, оспорващия С.Р.И. е собственик на процесния лек автомобил „О.“ с рег. № Y****АТ,  заедно със  Ст. Ж. Ив.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

         Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт /ИАА/ обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на ИАА на така посочените основания, като не се ограничава само с основанията, посочени от оспорващия.

       Предмет на осъществявания съдебен контрол в настоящото производство е принудителна административна мярка, обективирана  в  Констативен протокол № 003164 от 14.02.2018г., съставен от Г.М. - инспектор в ОП „Платени зони за паркиране“ при Община Ямбол, с която ППС с рег. № У****АТ, марка “О.“ е принудително задържано с техническо средство тип „скоба“, на осн. чл. 167, ал.2, т.2 от ЗДвП.

       Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. С представената по делото Заповед № РД /02-00245/23.03.2016г. кметът на Община Ямбол е определил Общинско предприятие „Платени зони за паркиране“ да  изпълнява функции на „служба по контрол“ по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП./л.58 от делото/. Видно от допълнително споразумение № 006/02.01.2018г. към трудов договор № 93/18.10.2013г. Г. Ат. М. изпълнява длъжността „инспектор“ в ОП „Платени зони за паркиране“ при Община Ямбол, считано от 02.01.2018г./л.44/. Изложеното налага извода, че към 14.02.2018г. ответника М. като инспектор от Общинско предприятие „Платени зони за паркиране“ гр.Ямбол се явява материално компетентен орган да наложи ПАМ от вида на процесната. Непредставянето по делото на заверено копие от процесния  трудов договор не променя този извод на съда и възражението на оспорващия в тази насока се явява неоснователно. За ПАМ от този вид няма законово изискване за писмена форма, поради което може да се разпореди устно или да се извърши чрез действие, но следва да са налице материалноправните предпоставки на закона за прилагането й.

      Елементите на фактическия състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането на ПАМ изразяваща се в принудително задържане с техническо средство тип „скоба“ на ППС е установен в законовата норма  на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП -  да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно, което изискване в случая е спазено.

Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП законодателят е възложил на общинския съвет да определи цена на паркиране на местата на платено паркиране по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗДвП, както и условията и реда за заплащането й от водачите на МПС. В изпълнение на това законово правомощие Общинският съвет Ямбол е приел Наредба за определянето и  администрирането на местните такси и цените на услугите на територията на община Ямбол, като в отделно Приложение № 2 към същата,  в т.3.1 е определена таксата за кратковременно платено паркиране в абсолютен размер от 1лв. и в т.3.1”в” е определена таксата за освобождаване на принудително блокирано МПС чрез техническо средство тип „скоба” в абсолютен размер от 20 лева. ОбС-Ямбол е приел и Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „Платени зони за паркиране“ – бюджетна дейност към Община Ямбол  Съгласно чл.10, ал.12, ал.14 и ал.16 от този Правилник, Общинско предприятие“Платени зони за паркиране“ организира и осъществява блокиране на колелата на неправилно паркирано МПС с техническо средство тип „скоба“ за принудително задържане и на МПС, чиито водачи не са заплатили таксата за платено паркиране, организира таксуването на водачите за  поставяне и отстраняване на скобите по цени, определени с решение на Общински съвет Ямбол и осъществява контрол по „Синя зона“. С §4 от Правилника общинският съвет е оправомощил кмета на общината и последният е  утвърдил вътрешни правила за дейността на предприятие  ОП“Платени зони за паркиране“ гр.Ямбол/л.15-22/. В чл. 9  от същите са посочени границите на зоната за платено краткосрочно паркиране определени с решение на ОбС-Ямбол,  а в чл. 10 са посочени начините на плащане: „таксуване от инкасатор чрез издаване на касов бон“, „самотаксуване с билети от паркинг автомати“,   “паркиране с SMS самотаксуване“ и „самотаксуване с предварително  закупен талон  от търговската  мрежа на гр.Ямбол“.

        От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че на 14.02.2018г. в 14,07 часа  оспорващият И. е паркирал л.а. марка “О.“ с рег. № У****АТ на паркинг попадащ в обхвата на платената зона за паркиране, обозначена с положена пътна маркировка и вертикална сигнализация. Действително в съставения констативен протокол мястото на паркиране на л.а. е обозначено само като „п-г п.р.“, но това процесуално нарушение не е от вида на съществените такива обуславящи отмяна на поставената ПАМ, след като мястото на паркиране е конкретизирано както от изготвения снимков материал, така и от свидетелските показания.

            Налице са и другите  два елемента от фактическия състав  за прилагане на принудителната мярка по чл. 167, ал.2, т.2 от ЗДвП. Оспорващия И. е паркирал автомобила си на процесния паркинг на 14.02.2018г./делничен ден/  в 14, 07 ч. , т.е. във време за което се дължи заплащане/ виж чл. 9 от Правилата/ и не е заплатил дължимата такса по нито един от начините регламентирани в чл. 10 от същите Правила., които обстоятелства всъщност не са спорни по делото.

           Не могат да бъдат споделени  доводите на  оспорващия за недължимост на заплащането, поради краткосрочност на паркирането породено от неотложна необходимост, а оттам и за несъразмерност на приложената ПАМ и нарушение на чл. 35 от АПК, изразяващо се  неизясняване на всички релевантни за случая факти и обстоятелства. От една страна в утвърдените Правила за ползване на услугата платено паркиране липсва регламентация на случаи при които не се дължи заплащане  и на компетентния адм. орган не е предоставено правото на преценка. От друга страна размера на таксата за паркиране и на таксата  за освобождаване на превозното средство не се определят  от прилагащия ПАМ, а са определени  в абсолютен размер с решение на  общинския съвет. Поради това административен орган нито може да ги променя, нито да преценя тяхната съразмерност и още по малко да освобождава водачи на МПС от тяхното заплащане при определени обстоятелства - виж Решение № 10658/28.08.2017г. по адм. дело № 3126/2017г. на ВАС –седмо отделение.

            Изложеното налага извода, че оспорената ПАМ  е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби и съобразяване с целта на закона.  Депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

           

           Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК,  ЯАС, трети административен състав

 

                                          Р   Е   Ш   И:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата  на  С.Р.И. против принудителна административна мярка, обективирана  в  Констативен протокол № 003164 от 14.02.2018г., съставен от Г.М. - инспектор в ОП „Платени зони за паркиране“ при Община Ямбол, с която ППС с рег. № У***АТ, марка “О.“ е принудително задържано с техническо средство тип „скоба“, на осн. чл. 167, ал.2, т.2 от ЗДвП.

 

        Решението  подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.   

 

        Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал.1 от АПК.

 

 

 

 

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете