1. Skip to Menu
  2. Skip to Content
  3. Skip to Footer


Статии

Промени в Закона за достъп до обществена информация

Размер на текста:

 

Промените в Закона за достъп до обществена информация, част от които влязоха в сила от 12.01.2016 г., ще осигурят по-голяма възможност на гражданите да търсят и получават информацията, която ги интересува. С промените се ограничават възможностите за отказ, разширява се кръгът от задължени институции, както и информацията, която те са задължени да публикуват активно.
Какво се променя от 12.01.2016 г.:
- Заявление за достъп до обществена информация вече ще може да се подава по електронен път, без да се изисква електронен подпис на подателя;
- Предвижда се създаването на платформа за достъп до обществена информация, през която ще могат да се подават заявления за достъп до информация;
- Ако сте поискали информацията да ви бъде предоставена в електронен формат, институцията ще бъде задължена да ви я изпрати по имейл, като за това няма да се попълва протокол или да се заплаща такса;
- Мълчанието на попитано трето лице няма да се приема за несъгласие да се предостави засягаща го информация, както досега, а за съгласие;
- Задължените институции ще трябва да публикуват активно - това значи, без да бъдат питани - 13 нови категории данни;
- Разширяват се досегашните задължени субекти и към държавни органи и публичноправни организации, се прибавят библиотеки, музеи и архиви. Изяснява се определението на понятието "публичноправна организация", което включва и контролирани от държавата и общините търговски дружества.

На 26 ноември 2015 г. бе приет на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Повечето текстове влизат в сила на 12 януари 2016 г., някои – три месеца по-късно, а трети – в други срокове, най-късният от които е през 2017. С измененията се подобрява, както режимът, свързан с предоставяне на обществена информация, така и този на т.нар. повторно използване на информация от обществения сектор. Разширява се възможността за електронен достъп.

Има нови категории – един от тези случаи се отнася до информация, предоставена повече три пъти по заявления (чл.15, ал.1, т.16). Създава се изискване да се публикува онлайн и информацията от обществен интерес, която трябва да се съобщава по инициатива на органите на власт (чл.14, ал.2). Ръководителите на администрациите се задължават да приемат списъци с допълнителни категории информация, подлежаща на оповестяване в Интернет (чл.15а, ал.3). Въвеждат се срокове за публикуване – три дни от обнародването, публикуването, респ. създаването на информацията (чл.15а, ал.4) и наказания за неизпълнение на задължението – от 50 до 100 лв. за физически лица и от 100 до 200 лв. за юридически лица (чл.42, ал.3).На администрацията се забранява да изисква електронни подписи на заявленията, изпратени по електронна поща (чл.24, ал.2). Това законодателно решение е отговор на негативните практики, наблюдавани през годините, да се обременяват гражданите с такива изисквания. Записва се от друга страна изрично задължение в отговор на заявление служителите да предоставят документи и по електронен път или чрез препращане към интернет адрес, на който са качени (чл.26, ал.1, т.4). В тези случаи няма да се подписва протокол за предоставяне на информацията, а достъпът ще е безплатен (чл.35, ал.3).

Гражданите ще могат да подават заявления и чрез специална платформа, на която ще се публикуват решенията по тях и дадената информация (чл.15в). Мълчанието на попитано трето лице няма да се приема за несъгласие да се предостави засягаща го информация, както досега, а за съгласие (чл.37, ал.1, т.2). Основна цел на измененията е да се подобри повторното използване на информация от обществения сектор, в съответствие с Директива 2013/37/ЕС. Стандартните условия за повторно използване на информация от обществения сектор и за публикуването й в отворен формат ще се определят с наредба на Министерския съвет. Институциите и организациите ще публикуват информация в отворен машинно четим формат в правителствен портал „отворени данни “ (чл.15г). Този формат дава възможност за лесно обработване на информацията за търговски и нетърговски цели.Таксите за повторно използване на информация, съхранявана от държавните органи, не могат да надхвърлят материалните разходи за нейното възпроизвеждане и предоставяне (чл.41ж, ал.1). Когато информацията е съхранявана от останалите организации, таксата не трябва да надвишава разходите по събирането, производството, възпроизвеждането и разпространението, заедно с разумна възвращаемост на инвестицията (чл.41ж, ал.3). Определянето на таксите ще бъде в съответствие с обективни, прозрачни и проверими критерии, определени с методика, приета от Министерския съвет. Предвижда се приемането на тарифи от Министерския съвет и общинските съвети. (чл.41ж, ал.5). Ограниченията за повторно използване на информация съответстват на предвидените в директивата и българското законодателство (чл.41б, ал.1).

В случаите на търговска и производствена тайна институциите и организациите са длъжни да правят преценка за надделяващ обществен интерес от преодоляване на защитата (чл.41б, ал.3). Ако такъв не е налице, институциите и организациите са длъжни да предоставят частично информацията за повторно използване (чл.41б, ал.2). ДВ. бр. 97 от 11 декември 2015 г.