1. Skip to Menu
  2. Skip to Content
  3. Skip to Footer


Статии

Административен съд – Ямбол отхвърли искане за спиране на предварително изпълнение на заповед на кмета на общината за премахване на павилион на ул. „Търговска”

Размер на текста:

 

Състав на Административен съд – Ямбол отхвърли искането на „БОРА ЕФ АЙ” ООД за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД/02-00522 от 30.04.2015г. на кмета на община Ямбол, с която е наредено да се премахне обект „Павилион”, разположен върху имот, частна общинска собственост на ул.”Търговска” № 9 в града.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Административно дело №66 беше образувано по жалба „Бора ЕФ АЙ” ООД, в която е направено особено искане за спиране на изпълнението на оспорената заповед, тъй като ще бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди на търговското дружество. Посочва се, че сградата, чието премахване е разпоредено, представлява търговски обект, разделен на три части и че за две от тях, има сключени договори за наем с трети лица, съответно за срок до 30.06.2016г. и до 13.03.2016г. В жалбата се твърди, че с премахване на обекта ще се стигне до предсрочно прекратяване на договорите за наем, от което дружеството ще претърпи вреда като загуби дължимите месечни наеми и от изплащане обезщетение на наемателите за предсрочно прекратяване на наемите. По отношение на третата част от обекта се сочи, че същата представлява хранителен магазин, в който има бързо разваляща се стока, което също ще доведе до причиняване на имуществени вреди на дружеството.

Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства. А според чл.166, ал.4 допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия, да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.217, ал.1, т.11 от закона, жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението й, като в чл.217, ал.2 от ЗУТ е предвидена възможност за спиране на предварителното изпълнение на заповедта от съда. В конкретния случай, тъй като предварителното изпълнение на Заповед № РД/02-00522 от 30.04.2015г. на кмета на община Ямбол е допуснато по силата на закона, следва да се приеме, че се презумира наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК.

Доколкото в ЗУТ не са предвидени основания, при наличието на които, може да се спре изпълнението на административния акт, съдът по аргумент за противното, следва да прецени дали за искателя са налице основанията на чл. 60, ал. 1 АПК, за да се отмени допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

В тази връзка, съдът би имал основание да спре предварително допуснатото изпълнение, когато на заложения в закона обществен интерес се противопоставя засягането на друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл.60, ал.1 АПК, като следва да се прецени дали спирането на изпълнението би засегнало и в каква степен защитата на обществения интерес.

В тежест на жалбоподателя е в производството по чл.166 от АПК да представи доказателства за наличието на обстоятелствата посочени в алинея втора на цитираната разпоредба, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на оспорения административен акт.

Искателят е представил по делото два договора за наем, предвид които твърди, че при премахване на обекта ще се стигне до предсрочно прекратяване на договорите за наем, от което дружеството ще претърпи вреда като загуби дължимите месечни наеми и от изплащане обезщетение на наемателите за предсрочно прекратяване на наемите. В съдържанието на договорите няма предвидено задължение за жалбоподателя като наемодател да дължи на наемателите обезщетение при предсрочното им прекратяване. Що се отнася до загубите за дружеството, които биха настъпили от неплащане на дължимите месечни наеми, следва да се има предвид, че същите нямат характер на трудно поправими вреди за дружеството, тъй като в зависимост от изхода на делото по оспорване на процесната заповед, същото може да предяви претенции за тяхното обезщетяване по съответния ред.

По същата причина не следва да се считат за трудно поправими вреди и имуществените загуби, които биха настъпили за дружеството в резултат на развалата на хранителните продукти, за които са представени двете фактури по делото.

Наличието на евентуална възможност на дружеството да бъдат причинени единствено имуществени вреди, не е основание за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед, тъй като същите подлежат на обезщетяване. След като това са единствените мотиви на жалбоподателя да иска спиране на предварителното изпълнение, настоящият съдебен състав намира, че същите са недостатъчни да обосноват неговото искане.

Неоснователено се явява и твърдението в особеното искане, че в оспорената заповед е допуснато нарушение на чл.277 от АПК, тъй като на дружеството е даден тридневен срок за доброволното й изпълнение. Разпоредбата на чл.277, ал.1 от АПК регламентира действията на органа по изпълнението и е неотносима към процедурата по издаване на оспорената заповед.

Следователно изводът на съда е, че не са налице материалноправните предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.